Малките Шумен и Плевен в Мадрид

Около 100 000 българи живеят в испанската столица и покрайнините й
Светла Берова

Асоциации

Асоциацията на българските имигранти в Испания "Балкан" е основана през 2003 г. Тя е най-голямата организация на българите в страната и има голям принос за социокултурната интеграция на сънародниците ни.

През 2004 г. от Асоциация "Балкан" в Мадрид се отделя Културната асоциация Т.А.Н.Г.Р.А. Дейността й е концентрирана основно в представяне на българската култура.

От 2006 г. в Мадрид работи и Българо-испанската асоциация "Св. св. Кирил и Методий".

Първата организация на български имигранти в Испания е създадената през 2001 г. в град Малага Асоциация “Българска дружина", която действа за съхраняването на българската културна идентичност в града.

Една от първите организации на сънародниците ни в Испания е основаната през 2002 г. във Валенсия Българска общност “Родолюбие". Целта й е да запази връзката с родината и да работи за активизиране на отношенията между двете страни.

Почти по същото време в мадридското предградие Хетафе е основана Асоциация "Кубрат", която се е посветила на социалните проблеми: подпомага сънародниците при записване на децата в училище, намиране на работа, адресна регистрация, събиране на семейства, трудово-правни въпроси.

През 2002 г. е основана и Асоциация "Тангра" в Марбеля, която работи за сплотяването на българската общност по южното крайбрежие на Испания и оказва помощ на новопристигналите.

От 2003 г. българите в Сеговия също имат своя организация - Асоциация "Габриела", която създаде спортен клуб и неделно училище за сънародниците ни в града и околностите му. Същата година е основана и Социокултурната асоциация на българските граждани във Валядолид, благодарение на която в града има българско училище и детски танцов състав.

През март тази година с подкрепата на български музиканти в Памплона бе регистрирана Асоциация на българите в Навара "ORFEY BG", която има амбицията да развива активна културна дейност.

Тази година българите в Испания отпразнуваха 24 май в новооткрития Испано-български център в Мадрид.
Българите в Испания според официални данни на испанските власти към месец септември вече са 113 792. Никой не би могъл да каже какъв е реалният брой на сънародниците ни в страната на фламенкото и на коридата, но според нашенци там, вероятно е поне двойно по-голям от официално обявения.Българската общност, сформирана от политически имигранти след 9 септември 1944 г. и от икономически след 10 ноември 1989 г., е съсредоточена основно в и около Мадрид и в градовете Сеговия и Валядолид.
В края на миналата година президентката на автономната област Мадрид - Есперанса Агире, официално се застъпи живеещите в областта около 30 000 (по официални данни тогава) български имигранти да останат като пълноправни европейски граждани. Тя призна трудолюбието на българите и им благодари за приноса в развитието на областта.
По неофициални данни в испанската столица живеят около 100 000 нашенци. Половината от тях са съсредоточени в отдалеченото предградие на Мадрид Хетафе, известно сред нашенци като "Малкия Шумен"Дори на табелата на входа на бившето градче и сегашен квартал на испанската столица, с флумастер е написано "Шумен". Повечето от българските заселници там са от Шуменско и от Лудогорието. Мъжетеси изкарват хляба основно в строителството, а жените - като домашни помощници.

"Побългарено" е и мадридското предградие Алкала де Енарес - родно място на Сервантес. В него преобладават преселници от Плевенско, но и от други градове на България. В ранната утрин на 11 март 2004 г. четирима от тях загинаха в най-кървавия атентат в съвременната история на Европа, пътувайки както всеки работен ден с влаковете от Алкала към Мадрид. Андриан и Калина не дочакаха най-хубавия ден в живота си - планираната за май сватба и останаха завинаги заедно в общия си гроб в мадридското предградие Торехон.
Парадоксално е, но именно атентатите в Мадрид и смъртните присъди срещу българските медици в Либия, изиграха ролята на обединител на сънародниците ни в Испания, които не са подминати от интригите и завистта, съпътстващи българина където и да се засели по света. Защото наред с традиционните български ценности, нашенците са пренесли на Пиринеите и най-непоносимите черти на българския характер, заради които мнозина от тях твърдят, че са напуснали родината.
В Испания, например, има няколко асоциации на българите. До преди около три години двете най-големи - "Балкан" и Т.А.Н.Г.Р.А., бяха едно цяло, но сега дори не общуват помежду си. Разделили са си и състава по народни танци. Сега в едната асоциация са певците и музикантите, а в другата - танцьорите.

Българите в испанската столица имат и свой вестник. Засега е един и се казва "Нова дума". Създаден е през 2003 г., списва се от ентусиасти и се финансира от частни фирми и реклама. Само който е живял по-дълго време извън България знае какво означава глад за български букви, за новини от родината. Вестник "Нова дума" няма претенции да засити напълно този глад, но предлага полезна и практична информация и сънародниците ни искрено се радват, че го има. Вестникът е цветен седмичник с 24 страници, а тиражът му е впечатляващ - 10 000 бройки. Разпространява се из цяла Испания на цена 1 евро. В него сънародниците ни могат да намерят ценна информация, включително и инструкции за правилно попълване на бланки и подаване на данъчни декларации. Има и рубрика "Посолството информира". Представят портрети на различни хора - строители, шофьори, аграрни работници, новини от Испания и от България.

Всяка неделя на обяд българите в Мадрид бързат да си включат радиото със същия ентусиазъм, с който по соцвреме в България много от тях припряно настройваха радиоприемниците си на "Дойче веле" или "Свободна Европа". Сега обаче вниманието им е приковано от програма "Балкан", която от 2004 г. излъчва предавания на български език в Радио Pueblo nuevo (Нов народ), посветено на проблемите на имигрантите. Инициатор за осъществяването на радиопрограмата за българската общност е Асоциацията на българските имигранти “Балкан".
От половин година нашенците в Мадрид се радват на още една сериозна придобивка. На 9 май - Деня на Европа, бе официално открит Испано-български център. Заслугата за него е основно на испанската страна. Властите предоставиха на българската общност безплатно обширно помещение. Безплатни са и всички услуги и дейности, които предлага Центърът - интернет, курсове по испански, юридически консултации, културни мероприятия и др. Предоставени са и два офиса за консултации и разговори. Всичко се финансира от Областната управа на Мадрид. Тя отпуска средства и подпомага и обучението на децата на българските имигранти.

През 2003 г. Асоциация "Балкан" създава неделното училище “Св. Ив. Рилски". В него децата на сънародниците ни изучават на български основните предмети, които връстничетата им усвояват в България.В страната, в която "Естойков" (така повечето испанци произнасят името на Христо Стоичков) е легенда, за нашите имигранти е въпрос на чест да защитят футболната слава на България. Те са сформирали футболен отборс който участват в оригиналното испанско "Световно първенство" редом с аматьорски тимове на още 23 националности от цял свят. "Футболистите" ни разчитат на щедри българи, тъй като само наемът на стадиона за една тренировка е 200 евро.

По празници сънародниците ни се събират в български заведения. Особено популярен сред нашенци е бар "Тракия" в един от централните квартали на Мадрид. В испанската столица има и български магазин. Той засища носталгията по родината с българско сирене, кисело мляко и други типично нашенски деликатеси, които отсъстват от претрупаните щандове на испанските магазини.
Втората по големина, но най-забележима българска общност е в градчето Сеговия, на стотина километра от Мадрид. Там живеят около 6-7 хил. българи, от които легално пребиваващите са малко над 4 000. Почти още толкова са в близките села. В древния туристически град живеят главно плевенчани.
Българите в Сеговия са над 15% от населението на общината. Те са важен фактор на всички местни избори, а по улиците на градчето най-често срещаните плакати са на нашенски фолкзвезди.От 2003 г. сънародниците ни в Сеговия имат своя организация - Асоциация "Габриела". Благодарение на нея е създаден спортният клуб “България 94", кръстен на звездната за българския футбол 1994 година. Заслуга на асоциацията е и неделното училище за децата на българите в Сеговия и околностите му. Председателят на асоциацията - Георги Георгиев, е сред инициаторите за учредяване на федерация на българските асоциации в Испания. Емигрантите ни в Сеговия се ползват от специална привилегия. Те могат да теглят кредит от испанска банка за покупка на жилище в България при лихва от 3,5%. Очакванията на посолството ни в Мадрид са гастарбайтерите ни да си купят жилища у нас и да се върнат в родината. Чисто по нашенски обаче, българите са намерили по-рационално вложение на парите - да купуват жилища в България, които да отдават под наем.
Големи български общности има и в автономните провинции Каталуня, Валенсия и Андалусия. В Каталуня, според справка на ДАБЧ, живеят около 10 000 българи, във Валенсия - 15 000, във Валядолид - 5 000. Истинският им брой е почти двойно по-голям.Много от тях са пристигнали като сезонни работници, продавайки всичко в България и с намерение да уредят въпроса с постоянното си пребиваване на място. Голяма част от тях остават измамени. Известни са дори потресаващи случаи на българи с неузаконен статут, третирани като роби от работодателите им.Според експерти у нас, 40% от българската емиграция заминава, без да знае с какво ще се занимава в чужбина. Според "Галъп интърнешънъл" 27% от българите между 15 и 30 г. искат да заминат да работят зад граница за повече от 1 г., а около 60% от тях са готови да работят каквото и да е.Утешителното е, че почти 90% от трудовите емигранти редовно изпращат пари на роднините си. Този поток от средства е втори след преките чуждестранни инвестиции и подпомага основно съществуването на семейства в по-изостаналите райони на страната.*В следващ брой на "Монитор" очаквайте информация за българските общности в Централна Европа.